Защо Слънцето по залез е червено, а небето в ясен ден е синьо?
Тези явления могат да се обяснят с разсейването на светлината от молекулите на атмосферата.
Слънцето огрява нашата планета с бяла светлина. Бялата светлина обаче е съставена от всички основни цветове. Това са: червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, виолетово, които можем да видим, когато на небето има дъга, например. Тези цветове преливат един в друг и всеки един от тях има нюанси. Цветовете разграничаваме по дължина на вълната и по честота. Съставките на светлината можем да видим и когато я пропуснем през стъклена призма, която я разлага на цветовете, които са ни добре познати.
В горната част на атмосферата има прахови частици и молекули кислород и азот. Светлината от Слънцето се разсейва от тези молекули или частици прах и сажди, поради което една малка част от слънчевата светлина достига до земята. Тъй като синият цвят е с по-къса дължина на вълната и по-висока честота, то той се сблъсква с молекулите на кислорода и азота и се разсейва, за да създаде тези сини оттенъци в небето.
Разсейването на светлината от земната атмосфера зависи от дължината на светлинната вълна. Частиците, чиито размери са много по-малки от дължината на вълната (това, именно са молекулите на газовете, съставна част на въздуха), разсейват слабо дългите вълни и силно – късите вълни. Затова, червена и оранжевата светлина се разсейват много слабо, докато синята и виолетовата – много по-силно. Затова и небето изглежда синьо.
Ще попитате, защо не виждаме небето виолетово, тъй като този цвят е в края на видимия спектър, с най-къса дължина на вълната и най-висока честота? Защото виолетовият цвят е много по-малко в слънчевия спектър, а и човешкото око има по-ниска чувствителност към него.
Когато обаче Слънцето изгрява или залязва, пътят на слънчевите лъчи в атмосферата е по-дълъг (на практика максимален), значителна част от синьото излъчване на спектъра се разсейва. Светлината, достигаща до повърхността на Земята и отразяваща се от облаците и влагата в атмосферата (колкото и малка да е тя при ясно време, все пак я има), поради това разсейване е лишена от синята си „съставка“ и затова успяват да преминат по-дългите вълни на червения цвят, оцветявайки небето в спиращи дъха краски.